Има една поговорка: "Сит на гладен не вярва", а болшинството българи изнемогват. Гладният народ е опасен, но не се очакват размирици. Българите искат да живеят в мирна и демократична страна.

Чудотворката от Златица

Потомка на известни знахарки от миналото

Близо четвърт век Станка Ангелова е сред най-търсените и популярни български ясновидки. Политици, учени и хора на изкуството от десетилетия я търсят да прозре бъдещето им.

Славата на Станка Ангелова се разнася още в годините на тоталитаризма, когато да притежаваш ясновидска дарба не е безопасно. Дарбата си наследява от баба си Донна и прабаба си Сабина – известни знахарки от Северозападна България в миналото.
Пророческите умения на Станка Ангелова проличават от детството. Хората я търсят непрестанно в трудни моменти и когато изпаднат в безизходност. И тогава, и сега мълвата за Станка се разнася от уста на уста от благодарни хора.
Станка никога не връща човек, потърсил я да разплете сложната плетеницата от страдания, болежки и съсипващи проблеми.
В двора на дома й има изграден великолепен параклис с дърворезба и иконостас, а за да скъси пътя на хората до себе си приема три пъти седмично в столицата.
Денонощно й се обаждат по телефона от страната и чужбина за съвет и за да узнаят бъдещето си, да се прочистят от негативни влияния, за да премахнат родова прокоба.
Безспорно Станка Ангелова в момента оглавява топлистата на най-добрите български ясновидки, което я прави търсен консултант на седмичните прогнози на едни от най-тиражираните издания. Тя прави седмичните хороскопи във в. „Вестник за дома” и в. „Земя”, отговаря на читателски питания във в. „Втора младост”.

 

Ясновидството или го имаш, или го нямаш. Раждаш се с дарбата

Нима може да знае човек каква орис му е предопределила съдбата? Ако ти е драснато отгоре, мърдане няма. Дадена ли ти е дарбата да помагаш на другите, в определен момент тя се проявява. Това е мисия. Божия воля.
Никога не съм предполагала, че ми е отреден такъв живот, изпълнен с безброй срещи с изстрадали и с високопоставени хора, които търсят като последна капчица надежда моята помощ, надявайки се да сторя чудото в живота им.
При мен, младата девойка от малкото средногорско градче, идваха хора от всички краища на България - като съзаклятници от тайна завера, защото времето, в което живях до 1989 г. бе на диалектически материализъм, в което църквата и духовното бяха теми табу, преследвани от властта и закона.
Имах моите младежки копнежи да следвам педагогика, да се развивам в сферата на социалните и педагогически науки. Но казват, че ако искаш да разсмееш Господ, трябва да му кажеш плановете си. Наложи ми се наред с работата и семейството, постоянно да откликвам на човешките молби за съвет и помощ. Трябваше да обърна гръб на личните радости и собствените си щения, защото от мен се искаше друго – паралелно с личния живот, да изживявам бремето и щастието на другите, да съм съпричастна с тежненията на непознати за мен люде, да ги подкрепям в нерадостни мигове, да страдам и да се радвам с тях.
Така повече от 30 години се сдобих с нелек живот, но също така намерих и най-голямото богатство – имам стотици приятели, кръщелница съм на много деца, станах член на много семейства не само в България.
 

 

От галерията